Какво разкри казусът Главчев
Ако би трябвало да признаем едно качество на господин Борисов, това е бързината, с която финтира съперниците си. Анализаторите още разсъждаваха по въпроса дали ГЕРБ ще завоюва или ще загуби от отдръпването на парламентарния началник. И окайваха компликациите по избора на негов заместител. А ето: пас, дрибъл, удар с глава - и госпожа Караянчева към този момент е на високата естрада.
Другото, което следва да оценим по достолепие, е желязната дисциплинираност в партията му. До последно нейни представител(к)и, в това число въпросната Караянчева, самоотвержено, да не кажем самоунижително, отбраняваха линията „ Мажино “ - с цел да може Борисов да пристигна на белия кон и да направи сплотяващ, великодушен жест на национално единение. Така завоюваха точки. Спечели и опозицията. Доволни са и гражданите-телезрители.
Що е то народна власт
Разбира се, господин Главчев извърши нещо неприемливо за една парламентарна народна власт. Многократно слушах по всякакви вести изявлението на госпожа Нинова и в него нямаше нищо обидно за българския парламент. Тъкмо противоположното: тя призоваваше сътрудниците си да не разрешават на господин Борисов да ги назовава „ безделници ". Главчев можеше бързичко да се извини, да изясни, че не е схванал добре. Само че, може би под напън на парламентарната си група, той реши да се заинати. Пожеланието и проф. Христов да се отдръпна поради дебилизиращото му изявление, е един тип избавяне на достолепието - несъмнено, че е добре редовият соц-депутат да откри кураж и да подаде оставка, само че въпреки всичко не е същото. Единият има власт, другият - не.
Най-много ме зарадва това, че голям брой десни фейсбукари, дори вестник като „ Дневник “, заеха страната на опозицията, макар декларираната си от години злост към Българска социалистическа партия. Въпросът е кардинален: демокрацията не е просто власт на някакви 50+1% над останалите. Демокрация има там, където болшинството зачита малцинството. В този случай парламентарно, в други - етнически, полово, стопански, здравно, възрастово и така нататък В развитите демокрации отстъпват на опозицията значими постове в комисии, изключително такива, които управляват болшинствата. Предложението на господин Борисов след изборите Корнелия Нинова да оглави Народното събрание беше стъпка в тази посока - може би прекомерно огромна за начало, само че въпреки всичко добър знак. Да изгониш обаче водача на опозицията, тъй като те подлага на критика - това е поръчка за начало на тирания.
Лакмусът " Главчев "
Впрочем, целият скандал тече в миг, в който над България се сгъстяват облаците на авторитаризма. Подхванатата проверка на прехода с смяна на Конституцията и ретроспективно настоящи закони е освен популистко гъделичкане на всеобщите пристрастености: това е директна опасност за разпра с съперници. Нали видяхте с кого стартира проверката? Със същата лидерка на опозицията - госпожа Нинова, с Иво Прокопиев, притежател на опозиционно настроени медии. Кой да се готви? Карадайъ? Дончев? Донев?
Проф. Ивайло Дичев
Подобна „ гонка по правилник “ съпътства през днешния ден властническия поврат във от ден на ден страни. Измисли го Путин, подеха го Ердоган и Орбан, в този момент го практикува младият саудитски престолонаследник, който се саморазправя с съперниците си по същата технология. Първо се намира някакъв външен зложелател: в Путинова Русия бяха чеченците, при Ердоган - кюрдите, при Бин Салман - шиитите, в Източна Европа - бежанците. После се раздават малко пари на популацията, а по-късно се разгаря шумна битка против корупцията, която има за цел на първо място да смаже от инспекции определени компании (в Русия ги пращат в Сибир или в заточение, в Саудитска Арабия - в петзвездни затвори). Не ще и дума, че закриват или най-малко тормозят медии. Накрая трансформират Конституцията, в следствие от което властта е бетонирана задълго.
Ето в подобен миг се случва абсурдът с Главчев. Според мен - психическо недомислие, дреболия. От друга страна този проблем се оказа лакмус, който направи очевидно нещо доста ужасно: някои го назовават путинизация, други - нелиберална народна власт, трети - непоклатимост. Затова нервността на всички ни, по тази причина непредвиденото единство към опозицията, която занапред би трябвало да потвърди, че го е заслужила.
Ивайло Дичев
Виж всички публикации от Ивайло Дичев-->
Другото, което следва да оценим по достолепие, е желязната дисциплинираност в партията му. До последно нейни представител(к)и, в това число въпросната Караянчева, самоотвержено, да не кажем самоунижително, отбраняваха линията „ Мажино “ - с цел да може Борисов да пристигна на белия кон и да направи сплотяващ, великодушен жест на национално единение. Така завоюваха точки. Спечели и опозицията. Доволни са и гражданите-телезрители.
Що е то народна власт
Разбира се, господин Главчев извърши нещо неприемливо за една парламентарна народна власт. Многократно слушах по всякакви вести изявлението на госпожа Нинова и в него нямаше нищо обидно за българския парламент. Тъкмо противоположното: тя призоваваше сътрудниците си да не разрешават на господин Борисов да ги назовава „ безделници ". Главчев можеше бързичко да се извини, да изясни, че не е схванал добре. Само че, може би под напън на парламентарната си група, той реши да се заинати. Пожеланието и проф. Христов да се отдръпна поради дебилизиращото му изявление, е един тип избавяне на достолепието - несъмнено, че е добре редовият соц-депутат да откри кураж и да подаде оставка, само че въпреки всичко не е същото. Единият има власт, другият - не.
Най-много ме зарадва това, че голям брой десни фейсбукари, дори вестник като „ Дневник “, заеха страната на опозицията, макар декларираната си от години злост към Българска социалистическа партия. Въпросът е кардинален: демокрацията не е просто власт на някакви 50+1% над останалите. Демокрация има там, където болшинството зачита малцинството. В този случай парламентарно, в други - етнически, полово, стопански, здравно, възрастово и така нататък В развитите демокрации отстъпват на опозицията значими постове в комисии, изключително такива, които управляват болшинствата. Предложението на господин Борисов след изборите Корнелия Нинова да оглави Народното събрание беше стъпка в тази посока - може би прекомерно огромна за начало, само че въпреки всичко добър знак. Да изгониш обаче водача на опозицията, тъй като те подлага на критика - това е поръчка за начало на тирания.
Лакмусът " Главчев "
Впрочем, целият скандал тече в миг, в който над България се сгъстяват облаците на авторитаризма. Подхванатата проверка на прехода с смяна на Конституцията и ретроспективно настоящи закони е освен популистко гъделичкане на всеобщите пристрастености: това е директна опасност за разпра с съперници. Нали видяхте с кого стартира проверката? Със същата лидерка на опозицията - госпожа Нинова, с Иво Прокопиев, притежател на опозиционно настроени медии. Кой да се готви? Карадайъ? Дончев? Донев?
Проф. Ивайло Дичев
Подобна „ гонка по правилник “ съпътства през днешния ден властническия поврат във от ден на ден страни. Измисли го Путин, подеха го Ердоган и Орбан, в този момент го практикува младият саудитски престолонаследник, който се саморазправя с съперниците си по същата технология. Първо се намира някакъв външен зложелател: в Путинова Русия бяха чеченците, при Ердоган - кюрдите, при Бин Салман - шиитите, в Източна Европа - бежанците. После се раздават малко пари на популацията, а по-късно се разгаря шумна битка против корупцията, която има за цел на първо място да смаже от инспекции определени компании (в Русия ги пращат в Сибир или в заточение, в Саудитска Арабия - в петзвездни затвори). Не ще и дума, че закриват или най-малко тормозят медии. Накрая трансформират Конституцията, в следствие от което властта е бетонирана задълго.
Ето в подобен миг се случва абсурдът с Главчев. Според мен - психическо недомислие, дреболия. От друга страна този проблем се оказа лакмус, който направи очевидно нещо доста ужасно: някои го назовават путинизация, други - нелиберална народна власт, трети - непоклатимост. Затова нервността на всички ни, по тази причина непредвиденото единство към опозицията, която занапред би трябвало да потвърди, че го е заслужила.
Ивайло Дичев
Виж всички публикации от Ивайло Дичев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ